БАКРАЧНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

БАКРА̀ЧНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Място, където се държат бакрачи; бакърница. Отде ми го бог помогна: / Педа челяк — лакът брада; / .. / Аз го турих под бакрачник, / капна капка, задави са. Нар. пес., СбГЯ, 138.