БАКТИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАКТЍСВАМ, ‑аш, несв.; бактѝсам, ‑аш и бактѝша, ‑еш, мин. св. бактѝсах, прич. мин. св. деят. бактѝсал, св., непрех. Простонар. Дотяга ми, досажда ми, додява ми, омръзва ми. — Дойдох тук да почивам, а не да водя литературни спорове. Бактисал съм от тях. М. Марчевски, ТС, 87. Алтъните, бабо, лирите, дай ги с добро и си гледай кефа. Бактисахме вече да трепем. Г. Стоев, ЦЗ, 30. — Бактисах вече от тая сухоежбина; лук, лук, най-после омръзва на човека. 3. Стоянов, ЗБВ 1, 47.

БАКТЍСВА МИ несв.; бактѝса ми и бактѝше ми св. непрех. Бактисвам.

— От тур. bıkmak.