БАКШИШ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАКШЍШ м. Простонар. 1. Обикн. неголяма сума, която се дава за направена услуга свръх онова, което се заплаща редовно. Разнасяше поднос с пълни филджани от маса на маса, грижливо броеше дребните монети, отделяйки и бакшишите, а навремени усмиряваше с поглед по-буйните и свадливи мющерии. А. Христофоров, А, 243. Борис плати, без да си е довършил яденето и пиенето, стана, хвърли десет лева бакшиш на смаяния келнер и бързо напусна ресторанта. К. Калчев, СТ, 129.

2. Остар. и диал. Подарък, дар. — Колко пари струва млякото? Танагров подаде пари. Митър не ги взе. — Пари не ще. Бакшиш е. От техните овци е. Имат много. Ив. Карановски, Разк. I, 153. Един от кехаите през богородични пости си вареше ошав от сушени сливи, круши, дренки и пр., които му бяха донесле бакшиш кираджиите герлевци. 3. Стоянов, ЗБВ 1, 34. — Земи, куме, този емиш, и раздай го на децаша, бакшиш от кръстника им. Ил. Блъсков, ПБ, 67. — Кумове стари сватове, / я доведете булката, / та ръка да ми целуне, / голям ще бакшиш да ѝ дам. Нар. пес., СбВСт, 458.

3. Диал. Награда. Цар си йе хабер проводил, / че кой се найме, наеме / Ненчо войвода да фане, / .., / голям ще бакшиш да земе — / девет товара със злато, / десети с бяла магнита. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 18–19. — Ей фала ти, едренскийо паша, / я че фанем млад Стоян войвода / с неговите педесе дружина! / Току кажи, бакшиш що че дадеш? Нар. пес., СбНУ ХLIII, 425.

— От перс. през тур. bahşiş.