БАЛАДА —Речник на българския език — алтернативна версия

БАЛА̀ДА ж. 1. Литер. Лирико-епично произведение в стихотворна форма с фантастичен сюжет, обикн. от народните легенди и предания. Балада са казва онуй стихотворение, което съдържа в себе си разказ на малка някоя фантастическа случка, заета из народните предания. Т. Шишков, ТС, 176. Една от най-хубавите балади, написани от Ив. Вазов, е "Клепалото бие".

2. Муз. Вокално или инструментално музикално произведение с повествователен характер.

— От фр. ballade. Т. Шишков, Теория на словесността (превод), 1873.