БАЛАДИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БАЛАДЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Литер. Муз. 1. Който има характер на балада. Всичко пророческо-гениално у Хердер с тази универсалност на духовните интереси,... този възторг от баладичното и наивно народно творчество,.. — става лозунг и на Гьоте. М. Арнаудов, Г, 11. Баладична музика. Баладична поема.

2. Присъщ, свойствен на балада. С революционна тематика например е наситена поемата на Хрелков "Среднощен конгрес".. Поемата, написана в баладичен дух, рисува възмущението на жертвите от Първата световна война. Л. Стоянов, С, 1952, кн. 5,164. Баладичен стил. Баладичен тон.