БАЛАМО̀СВАМ

БАЛАМО̀СВАМ, ‑аш, несв.; баламо̀сам, ‑аш, св., прех. Разг. Лъжа, заблуждавам някого, смятайки го за наивен, доверчив. — Я бе,.., питай го, машинотракторната ще ли ни изоре блока или само ни баламосва? Частниците изораха кое що, а нашият блок така си и седи. А. Гуляшки, МТС, 79. "Мазник!" — изруга го той в ума си. — Можеше да ги баламоса надругаде, докато да ми обадят. Г. Караславов, Избр. съч. I, 397. баламосвам се, баламосам се страд.

БАЛАМО̀СВАМ СЕ несв.; баламо̀сам се св., непрех. Разг. 1. Проявявам се като балама, правя се на балама, на наивник.

2. Баламосвам някого.

Списък на думите по буква