БАЛАМУРНИК —Речник на българския език — алтернативна версия
Дума
Търсене
БАЛАМУ̀РНИК
БАЛАМУ̀РНИК
,
мн. ‑
ци,
м. Жарг. Пренебр.
Глупав, наивен, доверчив човек; глупак, балама, балък.
РБЕ — ИБЕ
Речко
Списък на думите по буква
А
Б
В
Г
Д
Е
Н
О
П