БАЛАСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАЛА̀СТ, мн. няма, м. 1. Спец. Допълнителен товар или тежест, които се поставят в превозно средство, най-често кораб, балон или самолет, за изкуствено увеличаване тяхното тегло, с което се придава по-голяма устойчивост и равновесие при движението им. Едно интересно приспособление увеличавало баласта на балона по желанието на пътниците. Със специална макара,.., в морето се спускала голяма найлонова торба, побираща около 140 кг вода. ВН, 1960, бр. 4690, 4. Сякога ся стараят да снемат центъра на тежината в телата, които плуват; напр. дъното на кораба сякога ся товари с най-тежък товар, който в този случай ся нарича баласт. И. Гюзелев, РФ, 85.

2. Прен. Събир. Книж. Съвкупност от подробности, неща, които излишно, безполезно отежняват, удължават или усложняват нещо. Негова стих е извънредно сбит, лишен от баласт на думи. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 112. Той е непосредствен, наивен художник, свободен от баласта на всякакъв сантиментализъм и философски и социологически системи и предубеждения. Б. Ангелов, ЛС, 260. Вие идвате в едно време, когато ние сме почнали да чистим, да се освобождаваме от старото, от баласта. Д. Калфов, Избр. разк., 312.

3. Желез. Натрошени камъни с размер на късовете от 25 до 70 мм, които се употребяват за легло на траверсите в железния път.

4. Техн. Баластра. Естествен примес от чакъл и пясък (баласт) може да се употреби само за второстепенни бетонни работи — бетонни настилки и др. Вл. Брънеков и др., СД, 177.

— Англ. ballast.