БАЛАСТРА —Речник на българския език — алтернативна версия

БАЛА̀СТРА ж. Спец. Неспоен или слабо споен строителен материал, състоящ се от чакъл и пясък, рядко с примеси от прах и глина, който се добива по открит начин от речните корита и намира широко приложение като добавъчен материал при направата на бетон и за настилка на пътища. Пътищата се предпазват от ерозия, като се затревяват и застилат с баластра. М. Мичев и др., З, 171. Нагоре по реката оживлението все повече нараства: работници вадят по реката баластра, каменари изсичат край пътя скалите. Н. Хайтов, ШГ, 78. Крайречната улица, посипана с баластра, червен тухлен прах и пръски вар, изглеждаше безлюдна в жегата, макар че по цялото ѝ протежение кипеше труд. ЛФ, 1956, бр. 8, 1.

— От ит. balastro ’дребни камъни’.