БАЛБУ̀ТИН

БАЛБУ̀ТИН, мн. балбу̀ти, м. Диал. 1. Мръсен, нечисто облечен човек (Т. Панчев, РБЯд).

2. Глупак, простак, невежа. — Колчам ида у тях, тя се ще намери да са присмей на този, на онзи — българете били прости, били балбути, гаче тя не е българка. Д. Войников, КЦ, 17.

— Неизв.

Списък на думите по буква