БАЛДАХЍН

БАЛДАХЍН м. Навес от скъпа материя над престол, легло и др. До средната колона отдясно, на един трон под червен балдахин, стояха прави — Смилец, гологлав, и жена му Мария. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 8. И легна царицата върху ложе от пурпурно кадифе, а над него спусна балдахин от тънка финикийска свила. Н. Райнов, БЛ, 159. До ветрилотострък от метличка, с която домакинът пъди комарите. Над леглото — балдахин от бяла памучна материя. Ал. Гетман, ВС, 257–258. Леглата са с балдахин, който се прикрепва на високи резбовани колони. Д. Лалев и др., НМП, 117.

— От ит. baldacchino през нем. Baldachin. — Н. Михайловски, Пикильо Аляга (превод), 1875.

Списък на думите по буква