БАЛДЪЗЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАЛДЪ̀ЗЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от балдъза; балдъзка. Добрият наш Иванчо, като са видя оженен, прибран в къщи, като сичките хора: при помайчима, при побащима, при млада хубава булка, при две хубави балдъзчета, сякаше себе си ни на небето, ни на земята. Ил. Блъсков, ПБ П, 50. Аз зная Иван де оди, / де оди и коя люби: / долу ми у долня маала, / за булиното сестриче,.. / за батюото балдъзче. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 70.