БАЛЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАЛЀТ м. 1. Сценично танцово изкуство, създадено върху основата на драматургически замисъл, музика, хореография, пантомима и изобразителни изкуства (костюми, декори), изпълнявано от специално подготвени танцьори. Връзката на Гуатми с Юга го доведе близо до културата на Африка с нейната класическа скулптура и балет, сродни с китайските. Г. Белев, КВА, 256. Експерт отличен той [героят] е по балета, / и с вкус изпитан вече, строг и хитър. Ем. Попдимитров, СР, 83.

2. Отделно произведение от този вид изкуство. Музиката на балета "Нестинарка" е създадена от Марин Големинов.

3. Сценично представление, на което се изпълнява произведение на това изкуство. През велики пости оперите са затворени.

Подир Великден аз присъствах в Мариинската на "Фауста", а после на феерическия балет "Жизел". Ив. Вазов, Съч. ХVI, 155.

4. Културна институция, учреждение или част от институция, където се осъществява, ръководи изпълняването на този вид сценични произведения. Откриха театралния си сезон хърватската драма, опера и балет в Риека с постановките — комедията "Чарловата леля" от Томас, оперетата на Паул Абрахам "Цветето от Хавай" и балета "Охридска легенда" от Христич. Т, 1955, кн. 11, 38.

5. Само ед. Състав от професионални изпълнители на произведенията на това изкуство. Балетът на Софийската опера.

— От фр. ballet.