БАЛКАНЛЪ̀К

БАЛКАНЛЪ̀К, мн. ‑ци, м. Събир. Остар. и диал. Балкани, планини, планински местности. — А бе, дядо Въльо, като си са скитал толкова години по тоя балканлък, — запита го хитроумно К. Генов, — не ти ли са е случвало да та нападнат някога турците, да та бият, обират и мъчат? З. Стоянов, ЗБВ II, 304.

— Тур. balkanlık.

Списък на думите по буква