БАЛКА̀НСКИ

БАЛКА̀НСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се намира в балкан, в планина; планински. Много е хубаво, наистина, пътуването по тия наши балкански кътища. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 28. А в живописно, балканско селце — групичка офицери, градски и селски госпожици придружаваха младоженци от черква вкъщи. Г. Стаматов, Разк. II, 52. Всеки може да си представи дали беше приятен обяда ми в тая балканска прохладна ливада. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 26. // Който е част от балкан, от планина. Под самите склонове на планината, отдето нагоре се подемат балканските чуки и долища, а надоле се спуща към селото широкото оголено поле, се е свряла гиздавата Букова поляна. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 1. Той често пътуваше по тия места и винаги се възхищаваше на дивите балкански усои. М. Марчевски, П, 130.

2. Който е характерен за балкан, за планина; планински. Куковицата от време на време се обажда в листака, който балканският ветрец прави да шумоли и да трепери над главите ни. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 12. Бащата имал стотина декара имот, но земята е балканска и не ражда добре. Ив. Бурин, НП, 17. Сух балкански студ пронизваше костите ни по високите родопски върхове. З. Стоянов, ЗБВ I, 312. Едно момиче с ръченик, бяла риза, босо, прави вилеци. Балканското слънце е почернило страните му. А. Каралийчев, С, 17. Един ден, ако щете, кажете си: / хвали село — живей ми в град, / все ще дойдеш през летните месеци / да подишаш балканския хлад. Н. Марангозов, НПС, 67.

3. Който расте, живее, отглежда се, произвежда се в балкан, в планина; планински. Родината ни цъфти по всички направления, но мен не ми оставаше време да ти изпратя букетче балкански цветя. Хр. Смирненски, Съч. III, 122. Дренки, дренки.. балкански дренки. Елин Пелин, Съч. II, 167. Един балкански орел високо се виеше над Огнянова. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 157. Тя [Омайникова] сервира тоя път не едно

обикновено агне, а едно грамадно, угоено и крехко балканско яре. Д. Калфов, Избр. разк., 92. Сиренето ни било балканско, медът ни миришел на липов цвят — натъпчат се като вълнарски чували и хайде на разходка. Чудомир, Избр. пр, 205. Другият казак — среден, но плещест мъж, не много млад,.. — току дигаше чашата с люта балканска ракия и пееше скокливи песни. Ив. Гайдаров, ДЧ, 18-19.

4. Който се отнася до Стара планина, до Балкана; старопланински. Той беше минал през живописния път, който върви през Камарската долина, през Златица и през балканските седловини Гълъбец и Козница, и през Клисура. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 7. Известно е, че турците, като са минавали в северните области на България, използували са в повечето случаи безопасните балкански проходи. Б. Пенев, НБВ, 6-7.

5. Който се отнася до полуострова, разположен в югоизточния край на Европа между Черно море, Мраморно, Егейско, Средиземно, Йонийско и Адриатическо море и реките Дунав и Сава, както и до държавите в него и народите, които населяват тази територия. В статиите си "Братя мои", "Какво ни е нужно" и др. той поставя въпроса за съюз между сърби, българи, гърци и румъни. В Сърбия у него се оформя идеята за балканска федерация. Лит. Х кл, 125. Аз изразявам мнението на негова светлост, когато предлагам Гърция и Сърбия заедно с Черна гора и Румъния,.., както и българската емиграция,.., да сключат помежду си един съюз, една балканска коалиция. Ст. Дичев, ЗС I, 282. Началникът прие делегацията, въодушеви се и държа слово за Женевската конвенция за труда .. и че България имала най-доброто трудово законодателство измежду балканските страни и едва ли не в целия свят. П. Спасов, ХлХ, 114. Балканско езикознание. Балкански езиков съюз.

6. Който е характерен, присъщ за населението, народите на Балканите. Антоанета (възмутено). Престанете с вашия балкански манталитет: когато почиваме — говорим за работата, когато работим — мислим за почивката! Др. Асенов, И, 24. Балканска народопсихология.

Балканска война. Истор. Война на държавите от Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) срещу Османската империя през 1912–1913 г. за освобождение на останалите под нейна власт славянски земи. Балканска мряна. Сладководна риба от семейство шаранови с вретеновидно тяло, тъмносив до черен на цвят гръб и бял корем. Barbus meridionalis petenyi. Балканска пъстърва. Сладководна речна риба от семейство пъстървови с тъмен гръб, а отстрани на тялото с черни петна и червени точки. Salmo trutta fario. Балканската пъстърва в реката и езерата е примамка за риболовците. М. Гловня и др., Р, 75. Балканска седефка. Голяма високопланинска пеперуда от семейство седефки, чиито крила са с ръждив цвят и с черни петна и ивици, а от долната страна с петна със седефен блясък. Argynnis pales balcanica. Балкански кашкавал. Вид доброкачествен кашкавал от овче мляко, създаден в балканските райони, с по-висока масленост. Балкански кеклик. Ценна, по-едра от яребица рядка ловна птица от семейство фазанови със сив гръб, гърди с лек червеникав оттенък и кафяви крила, която живее в планините по скални места, сипеи и др.; планинска яребица. Alectoris graeca graeca.

БАЛКА̀НСКИ

БАЛКА̀НСКИ нареч. Обикн. в съчет. с предл. по. По начин както хората от Балканския полуостров, както балканците. Беше приятно, интимно в тоя ресторант. В него витаеше духът на балкана.. Тук и разговорите се водеха по балкански — възбудено, горещо. Г. Белев, КВА, 177.

Списък на думите по буква