БА̀ЛСА̀МА

БА̀ЛСА̀МА ж. Остар. Балсам. — Юнак без рана не бива, — извика Мустафа,.. заля раната с балсама, привърза я и всички се върнаха към шейната. Ц. Гинчев, ГК, 193. Стъкленца главучести с балсама — .., павунови пера из калоферския женски метох и безчислено множество дреболийки, нищожности и разни разности се мяркаха по тия прашни полици и свидетелствуваха за великото търпение и настойчивост на хаджи Ахила! Ив. Вазов, Съч. VI, 155.

Падам / падна като балсама <на душата (сърцето)>. Успокоявам някого, облекчавам, лекувам духовните му мъки. Думите ѝ падаха на сърцето ми като балсама. К. Величков, Н, 1884, кн. 10, 839.

Списък на думите по буква