БАЛТА —Речник на българския език — алтернативна версия

БА̀ЛТА¹ ж. Диал. Мочурливо, блатисто място обикн. обрасло с гора и храсти. Тукашните селяни бяха повечето бабадашки българи, пришълци откъм балтите и езерата на Дунава. Й. Йовков, Ж, 1945, 11. Потърсени били други обяснения за произхода на долината, която е част от голямата крайбрежна балта, проточена от село Ветрен до Силистра. В. Бешовски и др., ЕП, 15.

БАЛТА̀² ж. Диал. Брадва, секира, балтия.

— Тур. balta. — Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.