БАЛТО̀НЧЕ

БАЛТО̀НЧЕ, мн, ‑та, ср. Умал. от балтон. След ден-два този човек донесе две ризки, дълги вълнени панталонки, палтенце и балтонче. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 337. Навън го посрещна непроницаем мрак и ситен пронизващ дъжд. Момчето потръпна неприятно, присви се в парцаливото си балтонче и забърза към дома. П. Здравков, НД, 108.

Списък на думите по буква