БАЛЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

БАЛЪ̀К, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Жарг. Пренебр. Глупав, наивен човек; баламурник. "Даваме я [валутата] на по-ниска цена, за да изкарат и те нещо. Оттук те вече я продават на балъци." Диал., 1990, бр. 28, 7.

2. Остар. Риба.

— Тур. balık ’риба’.