БАЛЪКЧИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАЛЪКЧЍЯ, ‑ѝята, мн. ‑ѝи, м. Остар. и диал. Рибар. Както си стояха на мегдана, забелязаха, че вече не е пуст. Бяха дотърчали някакви турци фукари, гемиджии навярно, балъкчии. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 409. — Ти си ни балъкчията, за довечера искам от тебе една конска торба риба. Ц. Гинчев, ГК, 53. Иванчо тежък търговец, / той си на дори [двори] седеше, / на девят педи миндери, / и Стойчо балъкчияна — / печано ягне ядяха. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 161.

— От тур. balıkçı.