БА̀ЛЬОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Диал. Гальов. Прил. от бальо; татков, тейков. Тодорке мари бальова, да кажеш мари балю си. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 104.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.