БАМБАШКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БА̀МБАШКА 1. Неизм. прил. Разг. Съвсем особен, необикновен. — Знаеш, преди години, когато рекох да те взема, всички ме раздумваха. Бамбашка си била, книги си четяла,.. Какво не. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 220. — Е, сега. Сега е съвсем друго. Сега сте ми като синове. Даже от синовете комата ще взема — на вас ще го дам. Вашата работа е бамбашка. Тя е народна. Сл. Трънски, Н, 419. — С него не се разбрахме, видя ми се отвлечен човек, завеян от бамбашка идеи. .. Аз не мога да търпя фантазии вън от практиката, тоест вън от чергата на народа. Ем. Станев, ИК Ш и IV, 384.

2. Нареч. Разг. По съвсем особен, необикновен начин; необикновено. Аз гледам каруцата, тя също изписана като моята, ама бамбашка. Друга ръка е пипала, друг ѝ е на нея майсторът. Й. Радичков, ББ, 30. — Тая сутрин на пазарището станала една гюрултия. .. — С Минев ли? — Не баш с него, а с месарина. Малко бамбашка излязло. Ем. Манов, ДСР, 40.

— Тур. bambaçka.