БАМБУК —Речник на българския език — алтернативна версия

БАМБУ̀К, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Тропическо и субтропическо растение от рода на тръстиката, чието стъбло с височина до 25–30 м се използва за изработване на мебели, бастуни, въдици и др. Bambusa arundinacea. Освен кокосовата палма и банана, които са типични и най-разпространсни в Ява, твърде много се среща и бамбукът. В. Атанасова, ДБ, 20. Друго много полезно растение в Индия е бамбукът. Той расте на групи като храст. Бамбуковите дървета достигат височина до 15 м и дебелина до 1 м в диаметър. Ек. Мечкова, СМ, 36. Изведнаж през разлюлените бамбуци изскочи носорогът, сърдит, нацупен, кисел — по обичая си. П. Бобев, ГЕ, 62.

2. Само ед. Дървен материал от това растение. Всичко беше издържано в китайски стил: балдахините,.., масички от китайски бамбук с крака във вид на драконови лапи. Д. Добревски, БКН, 46. Предните стени на колибите бяха изплетени от бамбукови пръти. От бамбук бяха и вратите. М. Марчевски, ОТ, 47. А Монката получи от граничарите награда: една чудесна въдичарска пръчка от бамбук с макара и прозрачсн невидим конец. А. Каралийчев, СбХ, 108.

— От мал. през рус. бамбук.