БАН

БАН1 ба̀нът, ба̀на, мн. ба̀нове, м. 1. Истор. Титла на управител на област в някои балкански страни през Средновековието. От дясно и ляво на Смилеца седнаха: севастократор Радослав, бан Балдьо, първи достойник в царството, старец влиятелен и богат. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 39. Средецкият войвода бан Янука препускаше на кон из града, край крепостните стени и залостените врати. Д. Линков, ЗБ, 54.

2. Истор. Лице с такава титла. В други южнославянски земи, в Босна и в Далмация, богомилството пустило такива яки корени, щото на неговата страна са биле семействата на бановете и на кральовете. СбС, 68. Петър яде, Петър пийе / със кральове, със баньове, / със сестра си, със Марика. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 71.

3. Титла на управител на област в Югославия (1929–1941). // Лице с такава титла. Бан на Хърватско.

4. Остар. и диал. Лице с добро материално положение. Дане, бане, джелепине! Дан ми, бан ми вино пие со селяне, со кметове. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 104.

— От първобълг.

БАН

БАН2, ба̀нът, ба̀на, мн. ба̀нове, след числ. ба̀на, м. 1. Дребна румънска монета, равна на 1/100 от лея. Те сега се хранеха само с по едно хлебче за десет бана на два дни. Ив. Вазов, Съч. VI, 41.

2. Остар. Много дребна монета; стотинка.

Пукнат (счупен, спукан) бан. Остар. 1. В съчет. с без, нямам или друг глагол с отриц. Никакви средства, нищо (нямам). — Знаeш, не яло от три дена — и няма счупен бан в джеба. Ив. Вазов, Съч. VI, 39. — Проклетникът проклети! Не дава счупен бан. Ив. Вазов, Съч. VI, 14. 2. В съчет. с не струвам (не чиня). Нищо (не струвам). Неговата статия не струва пукнат бан.

Червен бан не се губи; червен бан губи ли се. Остар. Ирон. Употребява се за подчертаване, че незначителното, не особено ценното не пропада, не загива. — Не се тревожи, ще си дойде твоето пале. Червен бан не се губи — грубичко ме утешаваха ловците. Ем. Станев, К, 29–30.

— Рум. ban.

Списък на думите по буква