БАНАЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БАНА̀ЛНО. Нареч. от банален; съвсем обикновено, безинтересно; тривиално, изтъркано, изтрито. — Виждате ли? — Виждам двойка; млади хора.. — .. — Не, не двойка, пред нас е великата илюзия, вечната илюзия, която хората така банално зоват любов. Г. Райчев, Избр. съч. II, 220. — И така — да бъда с вас е толкова приятно, чс бих желал… нали това искахте да кажете? — Да, бих желал да бъде вечно.. — Ах, колко банално! Ще умра от смях! — хълцаше Маргит и чак махаше с ръка от удоволствие. П. Спасов, ХлХ, 150.