БАНА̀ТСКИ

БАНА̀ТСКИ, ‑а, ‑о, мн, ‑и, прил. Който се отнася до Банат (област в Югоизточна Европа, разположена между Трансилванските Алпи и реките Муреш, Тиса и Дунав, в която през ХVII–ХVIII в. се заселват много българи). И без да чака покана, той седна при нас, като подаде картичката си. Оказа се. че е банатски сърбин, Неделкович. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 46. Банатски говор. Банатска носия.

Банатски българи. Български изселници от Никополско, преминали в Банат през ХVIII в., където основали селища и запазили и до днес родния си език.

Списък на думите по буква