БАНДАДЖИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БА̀НДАДЖИЯ, ‑ията, мн. ‑ии. м. Остар. Човек, който участва в банда2 (в 1 знач.); музикант, свирач, свирджия. Бандаджиите, без да прекъсват, смениха бавното родопско хоро с бързо-бързо тракийско. Б. Несторов, АР, 131. Гъдулките отколе се бяха изгубили. Вместо тях от Еленския балкан слязоха циганите бандаджии. Те бяха самоуки музиканти и без тях не ставаше веселба. А. Каралийчев, С, 186.