БАНДЕРА —Речник на българския език — алтернативна версия

БАНДЀРА ж. 1. Остар. Знаме. Зад градините, .. стояха руските кораби, а зад тръсниците развяваха ся гръцки бандери. Е. Мутева, РБЦ (превод), 174.

2. Техн. Вертикална дървена или метална греда на скеле, шахта и под. Външните скели се правят от вертикални греди, наречени бандери, хоризонтални греди и талпи. Вл. Брънеков и др., СД, 121. Застанал на савака край бандерата, той приема огромната кофа бетонен разтвор. В. Бойчева, ВН, 1958, бр. 2082. 4.

3. Диал. Триангулачна пирамида. Триангулачните знаци, наричани от народа бандери, дето стърчат по могилите, крият в основите си също осови камъни. Й. Радичков, ББ, 78.

— От ит. bandiera. — Цариградски вестник, 1851 (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ. 1959. с. 224).