БАНДИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАНДЍТ м. 1. Член на разбойническа банда1; разбойник. Големи купове от хора седяха под сенките на "Пасео дел Прадо" и на площада "Кановас", разговаряха, пушеха, ядяха банани или четяха тъжни повести за севилски циганки и бандити от Сиера Невада. Д. Димов, ОД, 21.

2. Криминален престъпник. Бандитите бяха с "Макаров", пушка-помпа 12-и калибър и ножове. Тр, 1999, 32. Изведнъж усетил човек зад гърба си. Когато се обърнал да го види, забелязал маскиран бандит да замахва с дълъг предмет, за да го удари. Тр, 2000, бр. 327, 40.

3. Разш. Пренебр. Човек с нисък морал; разбойник.

— Нем. Bandit.