БАНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

БА̀НИЦА¹ ж. Печено тестено изделие от намазани с мазнина, поставени една върху друга или навити, точени кори, с плънка обикн. от сирене и яйца, месо, праз, зеле, спанак и др.; млин. — Калина е запретнала ръкави и точи баница. К. Петканов, Х, 119. Невестите надонесоха баници с късметчета — дрянови пъпки и сребърни парици, вързани с червени кончета. А. Каралийчев, НЗ, 121. От ръженото брашно мама месеше хляб, а пшениченото пазехме за зелник или пък за баница. Кр. Григоров, ОНУ 124. — Таком бога, дилбер Ангелино, /. . / ти да станеш ютре по-рано, / да омесиш две бели погачи, / да разсукаш две тънки баници. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 84. Наложена баница. Вита баница. Гърчена баница. Млечна баница.

Прен. Разг. Неодобр. За разкъсана книга, тефтер и под. Попът мълчаливо сложи сякаш новата книжка пред него и овчарят заопипва гладката ѝ кора — .. — Чудо книжка станало! — .. — Каква баница ти я донесох, пък ти каква я направи. Жив да си! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 258.

БА̀НИЦА² ж. Диал. Умал. от баня; малка домашна баня. В къщната баня — баница — се къпят всяка неделя. СбНУ ХХI, 29.

БАНЍЦА ж. Диал. Баневица. Една ми е за цара царица, / друга ми е за краля кралица, / трекя ми е за бана баница. Нар. пес., СбНУ ХХI, 54.