БАНИЧАР —Речник на българския език — алтернативна версия

БАНИЧА̀Р, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Мъж, който приготвя или продава баници, банички. По улицата викаше баничарят, от хлебарницата миришеше на топъл хляб. К. Калчев, ЖП, 220. По кея се зададе баничар; той умело крепеше на главата си широка черна тава, а в ръка носеше високо столче. Вървеше и подвикваше. Ст. Дичев, ЗС II, 85.