БАНИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БА̀НИЧКА ж. 1. Само ед. Умал. от баница. — Уж щяха да ги пускат — оплака се бай Коце, — а на Борето, сина ми де, не позволиха да му дам малко баничка — майка му я беше направила. Г. Караславов, Избр. съч. II, 263. — То да нe мислиш, че кой знае какво му провождам — eдна фланeла и eдна калчищница, малко баничка съм му източила. В. Нешков, Н, 7–8.

2. Вид тестено изделие, неголямо, обикн. продълговато или триъгълно парче баница, което се приготвя или се продава предимно за закуска. Край вратата продаваха всевъзможни лакомства: шербети, банички със зачервена корица, .. , милинки и какво ли не още. Зл. Чолакова, БК, 126. Дори и сега, като минаваше покрай пекарницата, .. , спря се и купи няколко топли банички със сирене и спанак. К. Калчев, ЖП, 190. Тя реши да направи банички — такива, каквито му печеше през зимата, когато го изпращаше на училище. Цв. Ангелов, ЧД, 18.