БАНКЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия
БАНКЀТ1 м. Тържествен обяд или вечеря, обикн. в чест на някого или на някое събитие. Отиваме в хотел "Комодоре", където славянският комитет даваше банкет в чест на делегатите. Държаха се тостове и речи. Г. Белов, КВА, 65. Тя знаеше също, че изборът задължаваше Костов да похарчи най-много половин милион за угощения и банкети в скъпите хотели на Гармиш. Д. Димов, Т, 86. А на банкета, с който първият български вестникарски събор се закри, той бе предмет на сърдечни овации. Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 57.
— От ит. banchetto през рус. банкет или нем. Ваnкеtt. — В—к Македония, 1. II. 1869 (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български, ГСУ, 1960, 180).
БАНКЀТ2 м. Спец. 1. Земна ивица от двете страни на пътната настилка, предназначена да я укрепва странично и да бъде резерв за нейното разширение. Бурята ме завари още в първите километри.. Върху предното стъкло се заизливаха такива потоци вода, че се принудих да спра. Отбих внимателно колата на червеникавия банкет и угасих мотора. П. Вежинов, СП, 6.
2. Нисък земен насип от двете страни на железопътната линия между баластровата настилка и отводнителната канавка.
3. Фигура от тухли, наредени обикн. по десет в ред една върху друга за по-лесното им броене. Поляната около стопанския двор се заля с тухли. Едни,.., съхнеха на слънце,.., а други, вече събрани на банкети, бяха готови за изпичане в копторите. Ст. Марков, ДБ, 347– 348.
— От ит. banchetto през рус. банкет.