БАНКИЕРИН —Речник на българския език — алтернативна версия

БАНКИЀРИН, мн. банкиѐри, м. Остар. Банкиер. Като ся превзе градът, забравил си [Константий] обещанието и занесъл чашите на Рим,.. и ги заложил някоему тамо банкиерину Силвану за няколико жълтици що си от него заемнал до определено время. Г. Кръстевич, ИБ, 314.

— Календар за лято 1855, 26 (вж. Л. Ванков, Към нсторията на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 225.)