БАНКНОТА —Речник на българския език — алтернативна версия

БАНКНО̀ТА ж. Книжен кредитен, паричин знак с определена стойност, издаден от емисионна банка, който служи като платежно средство и като средство за оборот. Костадин извади голям кожен портфейл, показа сметките, които бе уредил на отиване и сложи куп банкноти на масата. Ем. Станев, ИК I и II, 27. Парите сякаш го пареха през подплатата, трябваше да похарчи поне една банкнота. П. Вежинов, НБК, 52. — Ти игра ли?– Но да, играхме на покер. Виж колко спечелих! — Анет разтвори малката си чантичка и показа снопче банкноти. Д. Ангелов, ЖС, 263. Началникът замълча, бръкна в джоба си и ми подаде една столевова банкнота. Сп. Кралевски, ВО, 59.

— Англ. bank-note през нем. Banknote. — Друга (остар.) форма: банконо̀та.