БАНКО —Речник на българския език — алтернативна версия

БА̀НКО¹, ‑то, род. и вин. банка, дат. банке, мн. ‑вци, м. Диал. 1. По-стар брат; бае, байо, байко, байно, батко, бате, батьо, байчо. Борянка дума банке си: / "Байно ле, бате Стоене, / не мога, бате, да дойда, / страх ме е, бате, да тръгна, / че я съм тежка, неволна, / на пътя ще си добия." Нар. пес., СбВСт, 112.

2. Обикн. в съчет. с мъжко собствено име — за интимно назоваване на по-възрастен мъж или за обръщение към него; бае, бай, байо, байко, байно, бате, батко, батьо, байчо. Момиче, .. , / не гледай долу, ни горе, / най гледай банка в очите; / банко ще да те изпише / на турска бяла хартия / с едринополско мастило. П. П. Славейков, КНП, 118.

3. Само в род. банка. Обикн. при собствено име — галено обръщение на по-голям брат към по-малка сестра или на по-възрастен мъж към близка позната; байковата, батьовата, байновата. Попей Радо банка, / на голяма нива / да не рече нива / вдовица ме жени. Нар. пес., СбВСт, 336.

БА̀НКО², мн. ‑а, ср. Рядко. Обущарска работна масичка. Когато минава край дюкяна на Тани Дудура, .. бай Косьо вдига ръка и вика: Урал-ла, братовчед! Тани Дудура вдига глава от банкото (обущарската масичка), на свой ред размахва ръка и отвръща: — Урал-ла, братовчед! В. Чертовенски, ГО, 53–54.

— От ит. banco ’пейка’.

БА̀НКО³, мн. няма, ср. Остар. Финанс. Цена или курс. по който банката изкупува или продава ценни книжа.

— Ит. banco ’пейка’.