БА̀НКОВ

БА̀НКОВ1, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до банка1. — Когато в 1921 година стачкуваха банковите чиновници, аз бях без работа. В. Геновска, ПЮФ, 51. –Директорът ще иска разрешение от централното управление на банката и ще ви изпрати на ревизия банковия инспектор. Ст. Марков, ДБ, 144. Банков капитал. Банков чек. Банкови експерти. Банкови класации. Банкови книжа. Банкова операция. Банков контрол. Банков клон. Банково учреждение. Банкови монополи.

БА̀НКОВ

БА̀НКОВ2, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. 1. Който е на банко1, който се отнася до банко1; батев, батьов, байов, баев, байков, байнов, батков, байчов.

2. Като същ. Обикн. членувано. банковия<т> м., банковата ж., банковото ср., мн. банковите. Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра или на по-възрастен мъж към дете, по-млад мъж, по-млада жена. Иван Раде дума: / "Сестрице ле, Радо, /. . , / попей банковата." Нар. пес., СбНУ ХХХVIII. 46. Йенчо на Недка думаше: / "Недке ле, мила банкова, / стига ми от тук минава." Нар. пес., СбНУ ХХVII, 284. банкови мн. Домът и семейството на банко.

Списък на думите по буква