БАНКРОТИН —Речник на българския език — алтернативна версия

БАНКРО̀ТИН, мн. банкро̀ти, м. Остар. Книж. Банкрутин, банкрут. В революции .. такива явления са естествени. .. Те изваж‑

дат на видело и на живот всичките птици на нощта, всичката нравствена паплач скрита из купищата и дрипите на обществото; банкротинът в човещината се подсланя под някое благородно знаме. Ив. Вазов, Съч. ХI, 162.