БАНКРУТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАНКРУ̀Т м. 1. Изпадане в платежна неспособност, в несъстоятелност; фалит. Кайзерът има всички качества, за да изгуби престола си и провали държавата си. Най-малко го е грижа за благото на поданиците и всичкото му внимание е насочено към все по-нови и нови развлечения, макар финансите да са напълно разстроени. Мефистофел си предлага услугите да го спаси от банкрут. М. Арнаудов, Г, 70. Тия разпореждания на правителството довели до банкрут много дребни предприятия. △ Предприятието е пред банкрут.

2. Прен. Катастрофа, крах обикн. в политическия или обществения живот. Политически банкрут. Идеен банкрут.

3. Остар. Длъжник, който не може да изплати дълга си; банкрутин. Мюхлюзин — банкрут, пропаднал търговец. Т. Влайков, Съч. I, 11.

— Фр. banqueroutte. — Друга (остар. книж.) форма: банкро̀т.