БАНКРУТСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

БАНКРУ̀ТСТВО, мн. ‑а, ср. Остар. Книж. Банкрут, фалит. След като целият заем бъде упражнен, още няколко милиона лева висящ дълг остават неизплатени и в същото време държавата остава пак в онова положение, което я докара до прага на банкрутството. Г. Георгиев, Избр. пр, 70. Злочестините могат да докарат една държава до банкрутство. НБ, 1877, бр. 63, 246.

— Друга форма: банкро̀тство.