БАНТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАНТ, ба̀нтът, ба̀нта, мн. ба̀нтове, м.

Книж. 1. Хоризонтално поставена лента, обикн. с изрязани като лястовича опашка краища, като прибавка към лентата на носен на гърдите орден. Той [поручикът] имаше на гърдите си четири кръста за храброст. Един войнишки сребърен кръст, същия с бант, един златен и най-после офицерския кръст за храброст. .. Две малки момичета,.., гледаха в сините ленти, усмихваха се и очите им горяха. Й. Йовков, Разк. III, 130–131.

2. Лентовидно украшение обикн. от скъп плат. Едноцветните расови коне .. с дългите сини наметала, украсени с вензели и със сърмени бантове на зигзаг, стъпваха грациозно и нервно. М. Кремен, РЯ, 66.

3. Остар. Възел на вратовръзка. Носи права, демодирана яка, силно изрязана отпред, тъй че в отвора ѝ стърчи адамовата ябълка на шията, връзка — извехтяла, също тъй отдавна излязла от мода, с грамаден бант, в който, обаче, не липсва някаква чудновата металическа карфица. Й. Йовков, М, 155.

— От нем. Band ’лента, ивица’.