БАНТУ —Речник на българския език — алтернативна версия

БА̀НТУ, мн. няма, м. 1. Събир. Група народности, които съставят основното население на Южна и Централна Африка и се отделят в обособено езиково семейство. Негрите се отнасят към т. нар. група банту, които населяват почти цялата южна половина на континента Африка. Б. Петровски и др., ЮР, 58. Западна тропическа Африка, населена предимно от народа банту, също се слави със своето самобитно изкуство. ВН, 1959, бр. 2559, 4.

2. Отделно лице от това население. През 1928 г. един от прогресивните дейци на Африканския национален конгрес — Д. Гуменде, посети Съветския съюз. Това беше първият банту, който посети СССР. Б. Петровски и др., ЮР, 84.

3. Събир. Езикозн. Група сродни езици, говорени от това население. Банту сзици.

— Афр. bantu.