БА̀НЧЕ, мн. ‑та, ср. Диал. Умал. от бан2; много дребна монета, стотинка. Че иди Стрътиле, че иди / .. / дремна просия ти проси / .. / секи ще банче да фърли. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 21.