БА̀РА

БА̀РА ж. Разг. 1. Малка рекичка; вада, поток. Из всички долове течаха мътни бари. Й. Йовков, СЛ, 115. Една планинска бара, която минава край София, беше също преляла и преобърнала тая по-ниска част от улицата на мътно, жълто блато. Ив. Вазов, Съч. IХ, 132. — Че защо е запрепускал такъв? .. — Препуска. .. да прибира берекета. .., че я виж какво е забучала барата. Н. Хайтов, ПП, 94. — Я хайде, хайде, хубава Куне, / да те заведем на наше село, / .. / две бари течат, две чарди пият. Нар. пес., СбВСт, 626.

2. Нечиста, обикн. застояла вода; локва. Голямо село, но дрипаво. Състои се само от една улица; тя е постлана с лош калдъръм и окаляна с бари. Ив. Вазов, Съч. ХV, 6. Тряба да са изсушат блатищата, барите и мочурливите места, та като пресъхнат тези извори на злото, ще престанат да са размножават миризмите. Ступ., 1875. бр. 7–8, 52.

Списък на думите по буква