БАРАБАН —Речник на българския език — алтернативна версия

БАРАБА̀Н м. 1. Ударен музикален инструмент без определена тонова височина, който представлява дървен или метален цилиндър с основи от опъната кожа, където се удря с две дървени палки или филцов ударник в зависимост от големината му. Димо, общинският слуга, слизаше по стълбите на общината и весело потропваше с палката по барабана. Й. Стоянов, ПД, 34. "Музиката не може да се опише саксофон и три тъпана, един голям барабан и отстрани две малки". П. Ангелов, Ж, 122.

2. Техн. Машинна част с форма на кух цилиндър (рядко конус или многостен), въртяща се около оста си при работа, която има различна функция според вида на машината. Петко включва единия електромотор, барабанът се завъртява и теленото въже тежко и бързо се спуща. С другата ръка той управлява огромната стрелка на крана. Л. Галина, Л, 58. Вършачката в хармана на Сенебирлията беше спряла — .. Все тъй ядосан, Сенебирлията седна срещу барабана и започна да подава, като бясно тъпчеше ръкойките и все още викаше към работниците. Й. Йовков, ВАХ, 146–147. Облегнат на барабана на веялката, Кабака гледаше към изгрева. Г. Караславов. Избр. съч. I, 184. След като се напълни бункерът, цялата порция се изпразва в сушилния барабан, а бункерът започва да се пълни отново. Д. Христов, СПМ, 462. По такъв начин всички материали, съставляващи шахтата, се наслояват на лентата и се отнасят в апарат за смесване — въртящ се смесителен барабан. Ц. Цветков, М, 110.

3. Архит. Цилиндрична или многоъгълна част, върху която лежи куполът. Когато гледаме църквата отвън, най-силно впечатление ни прави нейният строен барабан, украсен с тесни и високи плоски ниши и прозорчета, засводени с полукръгли арки. Ст. Михайлов, БС, 125. Погледнат от вътрешността на църквата, куполът стъпва на барабан, оформен като колонада. М. Бичев, АНВ, 26.

4. Въртяща се цилиндрична част на револвер, в която се поставят патроните за изстрелване. Едничкото богатство, което се намираше в пояса му, беше един малък револвер с два-три патрона в барабана. Г. Караславов, Избр. съч. II, 400. Огън изкомандува малкият бранник Бакиров и изпаднал в детински жесток патос заизпразва барабана със звънко ечене на оси в летен ден, сякаш си играеше на война. Д. Вълев, З, 200.

◊ Бия (удрям, ударя) барабан<а>. Разг. Давам гласност на нещо; разгласявам. — А бе не съм му казал! .., ама той, изглежда, се досети. — Леле, Тончо, какъв си човек, та биеш барабан! Ст. Даскалов, СЛ, 217. — Другарю командир, изглежда се готвите за нападение на Брезово?... — Кой е ударил барабана? — отвърна Камен изненадан. — Така дочух. К. Ламбрев, СП, 171. <Като> на барабан. Разг. Припряно, набързо, без да може да се обмисли. Нареждане за въстание — припряно, като на барабан, и — отменяне в последния момент! Недомислие ли бе това, недоразумение ли или просто предателство? Г. Караславов, ОХ IV, 548. Ще докара стоката, ще обяви разпродажба на барабан и за два дни ще ѝ прибере парата. Т. Харманджиев, КЕД, 53.

— От тат. през рус. барабан.