БАРАБАНЛЍЯ

БАРАБАНЛЍЯ, ед. неизм., мн. ‑ѝи, прил. Разг. 1. За револвер — снабден с барабан (в 4 знач.). Мнозина имаха само револвери — разни марки и разни калибри, барабанлии и автоматични. Г. Караславов, ОХ III, 462. А Гануш има само револвер, голям, барабанлия, с четири патрона. Д. Ангелов, ЖС, 139.

2. Като същ. барабанлѝя, мн. ‑ѝи, м. Разг. Револвер с барабан (в 4 знач.). Най-страшното му оръжие обаче беше дванадесетмилиметровият черногорски барабанлия, който гърмеше като берданова пушка — с трясък и ритане. Сл. Трънски, Н, 205. И търсеха се в зимници, в тавани / пищов ръждив от стари времена / и кримки,.. / И ти над някой вехт барабанлия, / почти негоден вече за борба — / език прехапал и източил шия / на край града се учиш на стрелба. Бл. Димитрова, Л, 162.

Списък на думите по буква