БАРАБА̀НЧИК

БАРАБА̀НЧИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Във войската, във военна или ученическа музика — лице, което отмерва такта с барабан; барабанист. Начело маршируваше полковата музика, съставена от барабанчика и тръбача. Ст. Дичев, ЗС I, 133. Той е съвсем младо момче, от последния набор, беше барабанчик на ротата, но още в първото сражение никой не видя как си изгуби барабана. Й. Йовков, Разк. I, 10. Най-напред вървеше председателят на дружината Васил, подир него пристъпяха барабанчикът, знаменосецът и тръбачът, а на пет крачки по-назад Камен водеше своя отряд. Цв. Ангелов, ЧД, 120.

2. Барабанджия (в 1 знач.); глашатай. По-надолу заби градският барабанчик и колкото хора имаше на улицата, насъбраха се около него. Й. Йовков, ЧКГ, 303. Градският глашатай — барабанчикът Беньо — вече няколко пъти беше обявил за този търг. Ст. Чилингиров, ХНН, 151.

— От рус. барабанщик.

Списък на думите по буква