БАРАБАНЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАРАБАНЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., непрех. 1. Удрям, чукам многократно по нещо обикн. с пръсти, като наподобявам биене на барабан. Широкото му чело неведнъж се надипли в дълги равни бръчки, а пръстите на дясната му ръка припряно барабаняха по масата. А. Христофров, А, 264. Чернев седна на стола си, облегна се и като не знаеше как да се успокои, започна да барабани нервно с пръстите си по масата. К. Калчев, ЖП, 32.

2. За дъжд, градушка и под. — удрям, чукам с отсечен, рязък еднообразен звук. Папазов гледаше през прозореца как вятърът блъска и огъва клоните на стария орех, слушаше как дъждът барабани по стъклата. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 3, 3. Навън валеше. Тих пролетен дъждец барабанеше по ламаринения покрив. П. Проданов, С, 5. Градушката барабанеше по главите, по гърбовете на децата. Откъм оградата се юрна порой. Кр. Григоров, ОНУ, 174. Влакът летеше в тъмната нощ, а суграшицата барабанеше по заледения прозорец на купето. Н. Хайтов, ПП, 61.

3. Рядко. Бия барабан, удрям по барабан. Когато Митьо Караметака затумка големия общински барабан, орляк дечурлига, като помамени пилета, тръгнаха към него. Додето набитият нисък Караметак барабанеше, мегданът почерня от дребен свят. А. Каралийчев, ПГ, 133.

4. Рядко. За барабан — издавам равномерни резки, отсечени звукове при удряне; бия. Барабанчето барабани. / Барабанчикът сбира звената. Цв. Ангелов, НП, 46.

— От рус. барабанить.