БАРАБАР —Речник на българския език — алтернативна версия

БАРАБА̀Р нареч. Остар., сега простонар. Заедно, наедно, общо. За стареца целият род на кехаята беше хайдушки. През турско — барабар с бейовете, през българско — с големците. Б. Несторов, СР, 130. — Чорбаджи, .. вика те каймакам ефенди в конака. Ей сега ще дойдеш, с мене барабар. Д. Талев, ПК, 284. По едно време помощник-командирът нагази в реката барабар с коня. П. Вежинов, ЗЧР, 28. Много пари ще ти дам. С тях утре ще можеш да си купиш не бивол, а два коня, с каруцата барабар. А. Каралийчев, ТР, 192.

◊ Барабар Петко с мъжете. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой се заема да извърши нещо наред с другите или се мери с другите, без това да е по силите му. Дядо Чунчев ме зърна и ме извика при тях .. Прочее, барабар Петко с мъжете, седях и аз с тях и главно седях с Константин Величков. СбЦГМГ, 281. Правя (направям / направя) със земята барабар някого. Разг. Напълно унищожавам, съсипвам някого.

— От перс. през тур. beraber. Друга (диал.) форма: барабѐр.