БАРАБОНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БАРАБО̀НКА ж. Диал. 1. Обикн. мн. Изпражнения на дребен рогат добитък (овци, кози) или на заек.

2. Плод на някои дървета или храсти във вид на дребно твърдо зърно. // Плод на черница; бобонка, дуд, дуда.

3. Пъпковидно образувание по листа или стъбла на растения. Хората сбъркали, та вместо да ядат клубените под земята, яли "барабонките" по стеблата на картофа и щели да се изтровят. Н. Хайтов, ШГ, 255.

4. Сачма.

— Други форми: брабо̀нка, барбо̀нка.